Меню
Толкова ли са важни ваксинациите за моето куче?
 
Краткият отговор е – Да!
 
Много от стопаните след придобиване на ново кученце по една или друга причина отлагат или са скептично настроени спрямо ваксинацията на кученцето си и не го ваксинират. Често се чува и оправданието, че кучето вече е възрастно и не са му необходими ваксини. Повечето го правят за да сведат разходите си до минимум, но обикновено става точно обратното, - лечението е скъпо, продължително и – без гаранция за успех. Други стискат палци и се надяват, че точно на тях няма да се случи кучето им да се разболее. Трети смятат че една ваксина е достатъчна и т.н.
 
Истината е, че ваксините са изключително важни за малкото кученце, чиято имунна система е все още крехка и изключително податлива на инфекции. Ключов момент е времето на отбиване от майката, дали тя е ваксинирана и дали тя и малките и са обезпаразитени правилно и навреме. Много е важно да се спази правилната схема на ваксинация – широко разпространена заблуда е, че може да се поставят две, а дори само една ваксина срещу всичко и тя ще е достатъчна. Това категорично не е вярно – имунитетът на растящото кученце е много лабилен и не способен да реагира адекватно на еднократното поставяне на 6-те или 7-те заболявания включени в „голямата ваксина“, камо ли този имунитет да е дълготраен. Ваксините трябва да се поставят постепенно, давайки възможност и време на имунната система да се адаптира и изгради достатъчно силен и дълготраен имунитет. Друг голям мит сред стопаните е, че щом кучето е възрастно не са му необходими ваксини. И при тях имунитетът не е вечен. Напротив – достатъчно силен е максимум 12-14 месеца, след което трябва да се „подсили“. Истината е, че дори и на 12 или 18 години кучето може да се разболее, ако не е ваксинирано.
 
Заболяванията, от които предпазват ваксините са изключително опасни за малките кученца, а някои от тях и за нас – хората. По-надолу съвсем накратко ще ви запознаем с болестите, срещу които се поставят ваксините:
 
 
Най-разпространеното в България заболяване е Парвовирозата. Това е вирусно заболяване, засягащо почти само растящи кученца, до 12-месечна възраст. Възрастните кучета са невъзприемчиви спрямо вируса, но могат да
са механични преносители, без да имат никакви симптоми. Парвовирозата е изключително заразна, причинителят е адски устойчив в околната среда (до 7-8 години), а от едно болно кученце се отделят до 5 милиарда „дози“ само в един грам диарични изпражнения. Малкото кученце може да се зарази без дори да е имало контакт с болно куче. Достатъчно е да се разходи на място където е имало или минавало болно куче, или дори от вашите ръце, дрехи или обувки, ако вие се имали контакт с куче, което отделя вируса. Освен повръщането и кървавата диария, вирусът покосява костния мозък на малкото кученце, по този начин буквално унищожава имунната му система и обрича на почти сигурна смърт, ако не се предприеме лечение. В някои случаи се засяга и сърдечния мускул и фаталния край настъпва бързо. Лечението на това коварно заболяване е изключително трудно, непредвидимо, налагащо често дори кръвопреливане в тежките случаи. За съжаление понякога въпреки всички усилия на лекарите и стопаните изходът е фатален. 
 
 
Гана! Това име познато на почти всички и предизвиква страх у всеки, който е имал някога куче. Наистина заболяването е опасно, с много и всевъзможни симптоми, които понякога доста объркват и нас – лекарите. Без лечение изходът от него, е над 95% фатален. Важно е да се отбележи, че са възприемчиви кучета от всички възрасти. Най-честия симптом, който буди тревога в много стопани са гъстите гнойни гурели и изтечения от носа. Разбира се това далеч не е единствения и най-обективен симптом. Много от кучетата с дихателни проблеми (кашлица, пневмония); други са с много тежка диария и повръщане; трети – с кожни инфекции и дерматити; и накрая – най-опасната и за съжаление не лечима форма – нервната. Тя протича с парези, парализи, загуба на равновесие и е най-коварна, защото най-трудно се доказва и не се лекува.
 
Параинфлуенца или „кучешки грип“. Заболяването както и при нас хората протича с признаци от страна на дихателната система, и лесно може да се стигне до усложнения като бронхити и пневмонии.
Инфекциозен хепатит: отново вирусно заболяване, и както подсказва името му, засяга черния дроб. Настъпва силно възпаление на черния дроб и всички произтичащи от това симптоми: коремна болка, събиране на течност в коремната кухина, треска, повръщане, диария, а понякога и кръвоизливи. Последиците, дори животното да преболедува и да оцелее могат да са изключително неприятни: хроничен хепатит, сепсис, глаукома или дори увреждане на бъбреците.
 
Следват две опасни и за човека заболявания, включени както в първоначалните „бебешки“ ваксини, така и в годишната ваксинация:
 
Лептоспироза – Заболяването е бактериално. Естествен резервоар в природата са основно гризачите (мишки и плъхове), които излъчват бактерията в големи количества с урината си. Застояли локви и други водни басейни също могат да са източник на инфекцията. Заболяването засяга много тежко бъбреците и черния дроб, увреждайки функцията им и по този начин води до тежка бъбречна недостатъчност и/или хепатит с жълтеница. В по-тежките случаи се получават кръвоизливи във вътрешните органи и по кожата, а дори се засяга и нервната система с менингити и енцефалити. Хората се заразяват по същите пътища, включително и от урината на болни кучета. При хората заболяването е познато като Weil’s disease.
 
Бяс. На всички познатото по име заболяване, за щастие изключително рядко срещано. Имунизацията срещу него е задължителна и твърдението на някои хора, че „моето куче няма от къде да се зарази с бяс“ са наивни. Заболяването е смъртоносно, както за човека, така и за кучетата и всички месоядни животни. Резервоар са диви животни – вълци, чакали, лисици, язовци и др. Друг мит, е че ваксината срещу бяс е много „тежка“ и товари много имунната система, особено на миниатюрните породи. Всъщност тя не е „по-натоварваща“ от всички останали ваксинации. Освен това, както и ваксинацията срещу другите заболявания е задължителна по закон.